Обхват на променливи

Ключовата дума global

Първо, примерна употреба на global:

<?php
$a = 1;
$b = 2;

function Sum()
{
    global $a, $b;

    $b = $a + $b;
} 

Sum();
echo $b;
?>

Горният скрипт ще изведе "3". Декларирайки $a и $b като глобални за функцията, всички референции към променливите ще сочат към глобалната версия. Няма ограничение в броя на глобалните променливи, които могат да бъдат манипулирани от функция.

Вторият начин за достъп до променливи от глобалния обхват е да се използва специалния PHP-дефиниран $GLOBALS масив. Предният пример може да бъде пренаписан така:

<?php
$a = 1;
$b = 2;

function Sum()
{
    $GLOBALS['b'] = $GLOBALS['a'] + $GLOBALS['b'];
} 

Sum();
echo $b;
?>

Масивът $GLOBALS е асоциативен масив, в който името на глобалната променлива е ключът, а съдържанието на тази променлива е стойността на елемента от масива. Забележете че $GLOBALS е наличен във всеки обхват, това е така, защото $GLOBALS е суперглобален. Ето пример, демонстриращ възможностите на суперглобалните:

<?php
function test_global()
{
    // Повечето предефинирани променливи не са "super" и изискват
    // 'global', за да бъдат налични в локалния обхват на функция.
    global $HTTP_POST_VARS;
    
    echo $HTTP_POST_VARS['name'];
    
    // Суперглобалните са налични във всеки обхват и
    // не изискват 'global'. Суперглобалните са налични
    // от PHP 4.1.0, и сега HTTP_POST_VARS се
    // смята за непрепоръчителен.
    echo $_POST['name'];
}
?>

Използване на статични променливи

Друга важна особеност на обхвата на променливите е статичната променлива. Статичната променлива съществува единствено в локалния обхват на функция, но не губи стойността си, когато изпълнението на програмата напусне този обхват. Разгледайте следния пример:

<?php
function Test()
{
    $a = 0;
    echo $a;
    $a++;
}
?>

Тази функция е напълно безполезна, тъй като всеки път, когато бива извикана, тя установява $a в 0 и отпечатва "0". Изразът $a++ , който инкрементира променливата, е безсмислен, понеже в момента, в който функцията излезе, променливата $a изчезва. За да направим полезна брояща функция, която да не губи представа за текущата сума, променливата $a е дефинирана като статична:

<?php
function Test()
{
    static $a = 0;
    echo $a;
    $a++;
}
?>

Сега, всеки път, когато се извика функцията Test(), тя ще отпечата стойността на $a и ще я инкрементира.

Статичните променливи предоставят също и начин за работа с рекурсивни функции. Рекурсивна функция е такава, която извиква сама себе си. Трябва да се внимава при писане на рекурсивна функция, защото е възможно да бъде принудена да се самоизвиква до безкрайност. Трябва да се уверите, че имате подходящ начин за спиране на рекурсията. Следната проста функция брои рекурсивно до 10, използвайки статичната променлива $count, за да разбере кога да спре:

<?php
function Test()
{
    static $count = 0;

    $count++;
    echo $count;
    if ($count < 10) {
        Test();
    }
    $count--;
}
?>

Референции с глобални и статични променливи

Zend Engine 1, управляваща PHP 4, осъществява static и global модификаторите за променливи от гледна точка на референции. Например, истинска глобална променлива, внесена в обхвата на функция посредством израза global, в действителност създава референция към глобалната променлива. Това може да доведе до неочаквано поведение, за което се отнася и следващия пример:

<?php
function test_global_ref() {
    global $obj;
    $obj = &new stdclass;
}

function test_global_noref() {
    global $obj;
    $obj = new stdclass;
}

test_global_ref();
var_dump($obj);
test_global_noref();
var_dump($obj);
?>

Изпълнението на този пример ще изведе следното:

NULL
object(stdClass)(0) {
}

Подобно поведение е в сила и за израза static. Референциите не се пазят статично:

<?php
function &get_instance_ref() {
    static $obj;

    echo 'Static object: ';
    var_dump($obj);
    if (!isset($obj)) {
        // Присвояване на референция на статичната променлива
        $obj = &new stdclass;
    }
    $obj->property++;
    return $obj;
}

function &get_instance_noref() {
    static $obj;

    echo 'Static object: ';
    var_dump($obj);
    if (!isset($obj)) {
        // Присвояване на обект на статичната променлива
        $obj = new stdclass;
    }
    $obj->property++;
    return $obj;
}

$obj1 = get_instance_ref();
$still_obj1 = get_instance_ref();
echo "\n";
$obj2 = get_instance_noref();
$still_obj2 = get_instance_noref();
?>

Изпълнението на този пример ще изведе следното:

Static object: NULL
Static object: NULL

Static object: NULL
Static object: object(stdClass)(1) {
  ["property"]=>
  int(1)
}

Този пример показва, че когато присвоявате референция на статична променлива, тя не се помни, когато извикате функцията &get_instance_ref() втори път.